MENU
ubiec

Професия „Наемен убиец“

16.10.2013 • МРЕЖАТА

Една от най-престижните професии според руска съвременната младеж е тази на наемния убиец. А занаята се нарича ударникът Александър Солоник.

Четиримата работят на гробище­то. Деца на призрачна държава, отплаваща в миналото. Андрей  Колигов е бивш лейтенант, съкратен  от армията на СССР. Олег Нелюбин е майстор на тепиха, но в епохата на катастройката спортът вече обрича на мизерия и той е принуден да припечелва с  лопатата. В казармата бил снайперист. Виталий Игнатов пък е безработен физкултурник. И тримата са огромни мъжаги.

Опечалените им оставят жито и сладки, по някоя бутилка евтина водка. След работа пийват, насядали по надгробните паметници. Четвъртият от групата е невзрачен, среден на ръст  мълчаливец. Името му е Александър Солоник. Навремето го изгонили от милиционерската школа и се върнал в родния Курган:  безличен град с огромни,  пусти улици, буренясали тротоари и местни красавици, облечени като кур­ви.

Така започва кървавата история на най-зловещата „бригада“ на руския преход.

Александър-Солоник

От безпътицата, провинциалната скука и лъскавите като коледни играчки лимузини на телевизионния екран, когато уморените им от копане гърбове се излягат вечер на дивана. От чувството, че животът изтича като пясък от шепите им.

Мълчаливият    Солоник изнасилва  местно момиче. Либидото често замъглява разума му. В съда моли конвоя да прегърне жена си. Свалят белезниците  му. В миг събаря охранителите и скача  през прозореца.

Залавят го чак след месе­ци, в някакъв козметичен салон, където се опитват да изтрият характерната татуировка от рамото му. Излежава две години в сибирски затвор, но пак офейква. Този път през канализационна­та тръба.

Тя е чудодеен ускорител на времето. В затвора всичко е спряло.

Там Животът е почти като в сталинските години. Но когато подава глава от тръбата, попада в съвсем нов свят: В Русия от епохата на великата криминал­на революция. Бинго за човек като него. Очиства местен бандит, а с парите от поръчката отива в заветната Москва.

БАНДАТА НА КОМСОМОЛЦИТЕ

Така наричат тройката бивши гробари – Колигов, Нелюбин и Игнатов. Те вече са пуснали котва в столицата. Реномето им е безупречно, досиетата – чисти. Решени са да овладеят Москва.

Лейтенантът  Колигов  гради строга  йерархия. Всяка мутра познава най-много четирима други от своето ядро.  За неподчинение отговарят с живота си.  Рекетират безпощадно. Нелюбин обучава мутрите по ръкопашен бой. Игнатов  се занимава с финансите. А Солоник? Toй просто няма избор. Издирват го в цяла  Русия. Тройката му предлага най-рисковия бия, но добре платен ресор:този на щатен килър на групировката.

 

НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ НИЩО НОВО

Видян отстрани, руският преход е  криминален, но мирен. С изключение на войната в Чечня. Но истината е къде по-зловеща.

Десетки хиляди падат жерт­ва на великата криминална революция. Политици, бизнесмени, куфарни търго­вци, ченгета или просто собственици на апартаменти, които внезапно изчезват, за да се настани в жилището им някой друг. Когато индустриалните гиганти на соца затварят врати, престъпност­та става единственият поминък и млади мъже, тръгнали да убиват в Аф­ганистан или в специалните служби.

На  пазара са и хиляди несретници. Един бедняк в Казан срещнал приятел. Онзи се натъжил от окаяния му вид и му рекьл: „Защо мизерстваш? Убий някого“. И той се наел. Но пистолетът се заплел в джоба му и жертвата избягала. Шефовете веднага го отстреляли, за да не издаде поръчката.

Друг един, безработен младеж в Рязан, се наел да взриви местните босоове на някакво погребение, по заръка на конкуренцията. Сбъркал жиците и куфарчето екслоапдирало в ръцете му.  Краката му се разлетели и увиснали на клоните на близките дървета. На оперативното видео на милицията се вижда    как торсът му с откъснати крайници лежи и стене на тротоара пред църквата, а охранители с балтони са го наобиколи го заклеват да издаде поръчителя, ако иска да повикат линейка.

Понякога килъри стават и отчаяни бащи, за да изхранят семействата си. Солоник обаче е звездата в занаята. Той е убиец по призвание. Сякаш от курганските гробове, е изпълзял не човек с кирка, а въплътен бяс, който те сее ужас в опустошената от атеизма Русия. „Щом няма Бог, значи всичко е позволено.“ А когато няма и закон …

МАШИНА ЗА УБИЙСТВА

Така нарича Курганската банда лично кръстинкът на московската славянска мафия Сергей Тимофеев – Силвестър. За свое спокойствие приютява провинциалистите под крилото си като ударна група във войната с кавказците.

Започва методичен отстрел. Солоник ликвидира не по-малко от десетина грузински мафиот и, като всеки път променя почерка и оръжието. В крими средите му лепват прякора Саша Македонски за удивителното му умение в македонската стрелба с два пистолета едновременно. Солоник стреля бързо, интуитивно, безпогрешно. Между две мисии полива успеха заедно  „гробарите“ на Канарските острови. Бандата обожава да снима блаженството си под палмите на видео.

Но апетитът идва с яденето и скоро  „гробарите“ решават да щурмуват купола на московската мафия. Солоник скрива самоделна пушка в калъф за тенис ракета и посред бял ден убива знаментия бос Бабон.

На излизане от нощен клуб със снайпер поваля и друго стра­шилище: Валерий Длугач – Глобус. Ден по-късно в асансьора с пистолет от упор разстрелва дясната му ръка с прякор Рамбо. Самият Силвестър е взривен в мерцедеса си на „Тверская“.

Всеки полицай носи снимката на  Солоник в джоба си, но той вече си е на­правил пластична операция и е труден за разпознаване. На Петровския пазар четири ченгета случайно го спират заедно с негов авер. Докато проверяват документите на другия, Солоник се шмугва в тълпата.

Обръща няколко сергии и се втурва към спасителната жп линия. Преследването се превръща в трагедия. Въпреки хаоса килърът успява с точни  изстрели да убие трима полицаи и един охранител.

Последният полицай обаче го прострелва в бъбреците Докарват го полужив в реанимацията Курганският терминатор е дързък мерзавец. Убива лесно, но животът му струва всякакви предателства. Затова в линейката скимти и моли докторите да го спасят, за да направи страшни разкрития. Оцелява по чудо. Зловещата му мисия на земята още не е приключила.

Досието му гарантира доживотна присъда. Затварят го в „Матроска тишина“. Той обаче иска учебници по английски. Прави дребни разкрития, докато една сутрин тъмничарите не откриват килията му празна. От решетката над двора виси алпинистко  въже. Солоник е първият избягал в историята на затвора. Съдействал му е  внедрен от мутрите охранител.

 

ДОБРИЯТ СЪСЕД

Милицията знае, че Солоник има три  страсти: жени, мотоциклети и оръжие. Поставят камери на Всички пиаци и разпитват хиляди московски проститутки. Едната си спомня клиент  на мотор. На раздяла й казал: „Някой ден ще научиш с кого си преспала“. „Да не е с някой артист“ подпитва проститутката. „О, да виртуоз в жанра си“, отвръща следователят. Една вечер Солоник попада в засада, но след километри преследване мотоциклетът му се разтваря в тъмнината.

Междувременно нова вълна поръчкови убийства залива столицата. Милицията започва хайки из вилните зони. Веднъж един простодушен пазач възкликва: „Да, при нас живее някакъв килър, но не му знам името“. Времената са такива, го­дината е 95-а и виладжиите приемат занаята му за нормален, без да се инте­ресуват от подробности. Бил работяга, ковял мебели.

Цял ден бърникал возилата си. Всички дървета в гората са с нарисувани мишени, а земята е покрита с гилзи. Но Саша Македонски никога вече не се връща във вилата, където го очаква засада. През Грузия бяга в Гърция и се сдобива с местен паспорт на името на Владимир Кесов. Във вилите край Атина и Солун е пълно с някогашни руски мутри, а местните пластични хирурзи ги сдобиват с нови външности.

В Русия плъзва версията, че Солоник е агент под прикритие, чрез който властта очиства най-наглите босове. Как иначе би оцелял милиционер изнасил­вач като него в безмилостните руски, затвори. Сигурно това и обяснява мис­териозното му бягство от „Матроска тишина“. Не бил избягал, а май го извели  през служебния вход.

Пресата говори за структура на име „Бялата стрела“, която разчиства бандитският Олимп. Нейното съществуване никога няма да бъде доказано, но феноменалните стрелкови умения на килъра и подозрителната му неуловимост загат­ват наличието на някакъв чадър. Скоро в Гърция и Италия се случват няколко гръмки убийства, които носят  почерка на Солоник. Руското следствие влиза в дирите на килъра. Агенти по­ставят във вилата му „бръмбари“. Не вярват на ушите си.

В разговор с московския бос Буторин Солоник се хвали, че притежава документи на сътрудник на руската прокуратура и понякога отскача по работа до Москва. „Даже в парламента съм  вли­зал и за  малко да ме наемат за депутатски сътрудник“, доволства килърът.

На 31 януари 1997 г. от Москва излита група цивилни, която трябва да залови и изведе тайно от Гърция нейния почтен гражданин Владимир Кесов (Солоник). Но в солунския хотел ги чака бележка: „Търсите Саша Македонски? Вземете си го“. Посочено е и мястото, където е захвърлен трупът му.

Часове преди пристигането на ченге­тата Солоник е бил удушен с въже от други руски мафиоти. Край вилата му в куфари намират и разчлененото тяло на фотомодела Светлана Котова, мутресата на килъра.

Светлана Котова

ИСТОРИЯ БЕЗ КРАЙ

След смъртта на Терминатора власт­та разбива Курганската мафия. Залавя и убийците му. Прословутият килър отнася в гроба част от тайните на  руския подземен свят.

Нo остава една въпросителна: адвокатът и майка не разпознават тялото на Солоник.

Саша Македонски е въплътената метафора на расата, родена от прехода между ченгето мутра, безскрупулен и безнаказан, със смътна биография и недоказана смърт, гробар от Курган, прекрачил планина от трупове до средиземноморската си вила, превърнал се в легенда на руския бандитски свят и обичан клиент в западните бутици.

prosvetise.com

Related Posts

« »