MENU

Изродената Европа и злият ислям

17.01.2016 • НОВИНИ, ПОЛИТИКА

И десни, и леви у нас с еднаква страст громят либерализма и мултикултурализма, които погубват Европа. Европейците били затънали в метросексуалност, хомосексуалност. Немците нямат воля за съпротива, те са загубени! Интелектуалки им дават за положителен пример балканския консерватизъм, т.е. имплицитно – и домашното ни насилие, и чалгата. „Моята борба“ на Хитлер се търси много, върви по 35 лв. на пл. „Славейков“. Ислямът е зло, всеки културен човек би трябвало да се осъзнае като ислямофоб, смята известен наш журналист.

„Немците са загубени“ 

Една малка утеха за немците е, че са „загубени“ вече от доста време. Една от главите задачи, които си поставя Хитлер в „Моята борба“, е да громи пацифизма на съотечествениците си, липсата им на пиетет към историята и героичните подвизи на предците им, какъвто у французите се възпитава от най-ранно детство. Но дълго преди Хитлер Хайне пишеше, че „французите и русите имат земя, британците владеят морето, а ние [в Германия] живеем в царство на сънища – и тук сме, докато не са ни разбили“. А много преди това във „Война и мир“ руските пълководци си говореха, че немците само мързеливият не ги е бил.

Възпитанието на западните немци след Втората световна война в пацифизъм и непоносимост към нацизма и пруския милитаризъм е нещо твърде добро и полезно за Европа и света и то е стъпило на солидна историческа основа. И в Америка едно от основните русла, по които течаха соковете на контракултурата в миналото и пак ще текат, бе антимилитаристичното. Наистина, по-спартанското възпитание в ГДР се дължеше на руското (Русия – архетипичното европейско спартанско общество) и боевото комунистическо възпитание, но и на много по-благоприятната почва в милитаристична Прусия – в сравнение с миролюбивите еснафски рейнски земи. „В Бон вее рейнският вятър, в Берлин – вятърът на историята“. Но Аденауер се оплакваше, че прусащината е плод на славянско влияние – „прусакът е славянин, забравил кой е дядо му“. А Хитлер обвиняваше славяните за дегенерацията на Австрия, която била станала „славянска държава“, дето чешките свещеници асимилирали немците. Американското влияние над Германия в посоката на нейната нарочна беззащитност обаче не бива да се преувеличава, както прави Велислава Дърева. САЩ нямат интерес Европа да се фашизира и да престане да им бъде покорен васал, да се разпадне на враждебни групировки, камо ли пък да попадне изцяло под контрола на нов и враждебен на Америка имперски проект. Напротив, САЩ има интерес да се дезангажира от Европа, за да се съсредоточи към азиатско-тихоокеанския регион.

„Дегенерацията“ – социален и политически проблем

Постоянно си напомняме и пак забравяме, че усещането за демографски упадък, за „изчезването на расата“, преди всичко е субективно преживяване на икономическия и социален упадък, който в днешна депресивна Европа на ЕЦБ и еврото се измерва с растящото неравенство и тревожност, с високата безработица, ниската брачност и раждаемост сред младите и с общата увереност, че те живеят и ще живеят по-зле от поколението на родителите си. Главният икономически фактор за успеха на Хитлер стана дефлацията във Ваймарска Германия от началото на 30-те години, а не хиперинфлацията от 20-те. Без дефлацията само реваншизмът срещу Версай нямаше да радикализира немците до нужната степен.

И преекспонирането на политиката на „идентичността“ – феминизма и ЛГБТ активизма – в съвременния Запад има икономическо и политическо, а не „културно-дегенеративно“ измерение: то се поощрява отгоре, за да засенчи темата за класовата политика. Всичко, което напомня за борбата на бедните против богатите за повече социална справедливост, е нежелано за тези „горе“. Но сама по себе си борбата на феминистките и ЛГБТ активистите е, разбира се, като борбите на всички други потиснати групи, важен съюзник на прогреса.

Нашествието на сарацините

Европа е континент на мигранти. Хомо сапиенсите и неолитните земеделци дошли от Близкия изток, индоевропейците – от евразийската степ. В Късната античност и Ранното средновековие отново настъпила почти пълна подмяна на населението на изток и юг и дори в централно разположената Италия. И тогава значителна част от новодошлите били от Сирия и Предна Азия. В началото на ХХ век Лондон бил толкова космополитен, колкото и сега, външната търговия на Англия – дори по-глобализирана от сегашната.

Когато преди почти година критикувах предразсъдъците на Тило Сарацин, широко споделяни по цяла Европа и у нас и от десни, и от леви, демографската картина на миграцията в Германия беше коренно различна от сегашната – годишният брой нови мигранти от много години беше значително по-малък от приетото от него число 100 хиляди. По това време никой не подозираше, че 2015 г. ще завърши с 1,1 млн. новодошли само в Германия.

Новата бежанска вълна обаче е аномалия. При що-годе обикновени условия такъв гигантски брой хора никога не биха могат да се вдигнат от местата си независимо от тежкото си икономическо и друго положение. Разбира се, теориите за „завоевателната армия от ислямисти“ и „младите мъже за генетическо завоюване на Европа“ са глупост. Ако имаха милион бойци, ислямистите щяха да ги мобилизират за войната в Сирия и други мюсюлмански страни.

Причините за аномалията са най-вече реликтите от Студената война – западната намеса в Сирия за смяна на режима на Асад, етикетиран като наследник на Саддам и СССР; флиртът на Запада с Ердоган, който не само активно разпалва гражданската междуособица в Сирия и засилва миграцията, но и я използва да шантажира ЕС; западната агресия срещу Либия, Ирак и Афганистан.

В Ирак, Либия и Сирия бяха насилствено, без никаква необходимост, разрушени функциониращи общества на панарабския национализъм и авторитарен източен социализъм. Те не бяха земен рай, но бяха най-функционалните общества в регионите си. И в дългосрочен план Западът е виновен за перманентната криза в Близкия изток – с изкуствените граници Сайкс-Пико, с колониалното си присъствие, с лошото менажиране на израело-палестинския въпрос, с подкрепата си за реакционни прозападни арабски режими, с дискредитирането на всички местни алтернативи за развитие.

Бежанската криза може да се реши само с бърза нормализация в Сирия и Либия, което пък не може да стане без пълно сближение на Запада с Русия. Това ще позволи и връщането на масата нови бежанци у дома им или, ако е все още невъзможно или опасно, в безопасна трета страна, safe third country, която за бежанците от Сирия в почти всички случаи ще е Турция. Това не само ще е правомерно, но и справедливо с оглед ролята на Анкара за разпалването на сирийския конфликт и в съответствие популярното западно схващане, възприето и у нас от сините колеги, че Турция е безопасна, почти демократична страна, в която съществуващите проблеми ще се решат в процеса на евроинтеграцията. Допълнителните разходи по устройването им в граничните със Сирия турски райони могат да се поемат и от другите инициатори на гражданската война – Саудитска Арабия и Катар.

Ислямът и изнасилването

Валери Найденов, чиито репортери са сторили труд да му изровят от Корана и хадисите цитати, оправдаващи насилването и поробването на жените, авторитетно отсъжда, че „ислямът е зло“. „Всеки културен човек би трябвало да се осъзнае като ислямофоб. Мюсюлманите са добри, но ислямът е лош“ – пише той.

Какъв късмет, че Найденов не се е сетил да прати репортерите да преровят Библията! Тамошният Бог също прилага изнасилването като легитимно наказание на враговете на израилтяните: „… ще събера всички народи на война срещу Йерусалим; градът ще бъде превзет, и домовете разграбени; жените ще бъдат обезчестени…“ („Захария“ 14:1). Според старозаветния Бог насилването и поробването на жени е препоръчителна практика по време на война: „Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, … обсади го, и, когато Господ … го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него; само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползувай от плячката на враговете си, които Господ… ти е предал“ („Второзаконие“ 20:10-14). „… Навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха … снета от рамената на пленника…“ („Съдии израилеви“ 5:30). „… Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш, па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена, заведи я у дома си… Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил“ („Второзаконие“ 21:10-14).

Нито в Стария, нито в Новия завет има помен от каквото и да е осъждане на робството. Напротив, апостол Петър учи робите: „покорявайте се с голям страх на господарите си – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.“ Защитниците на робството в САЩ до 1865 г. имали солидна опора в Библията. „Проклета да е Ханаанската земя (т.е. Африка)! Нейните чада ще бъдат слуги на слугите.“ Трите авраамически религии имат толкова общо една с друга – компилаторите на Корана са познавали и заимствали щедро и от Стария, и от Новия завет. И в трите има маса първобитни предразсъдъци, противоречия и безсмислици.

Добре, ако безредиците пред гарата в Кьолн и другаде, заради които спират достъпа на мургави бежанци до обществените къпални в Бон, не са „религиозен“ конфликт per se, какъв са тогава? Всеки непредубен човек разбира, че конфликтът е светски, социален – на селото срещу града, цивилизацията срещу варварството, бедността срещу богатството, грубостта срещу изтънчеността.

Първото ми впечатление от главната улица на цариградската Пера – Истиклял, беше от накацалите като тъмни птици по стъпалата анадолски момци, поглъщащи с погледи снагите на европейските туристки – синът ми на 18 г. се стегна за бой! Помнех тези трескави погледи от строежа на хотел „Балкан“ – „Шератон“, дето карахме студентска бригада и строителните работници – турчета от Кърджалийско, просто разкъсваха с очи колежките ни студентки в тесни бригадирски якета и клинове. Същото чувство блика сега от популярния във Фейсбук клип, дето мургав мигрант „насилва“, а всъщност неистово ласкае пластмасов женски манекен в европейски мол.

В туристическата хижа в Трявна в предпоследния клас на гимназията се убедих, че проблемът възниква и между „християните“. Местни момчета се впечатлиха от шортите на съученичките ни, сред момчетата ни пък имаше каратисти – завърза се кратка схватка, дойде милиционер. В 80-те години възмутени граждани са ми правили забележка за ходене по къси гащи в Провадия и на главната улица в Пловдив – варненските порядки още изглеждаха непривично във вътрешността.

Всички родителски, училищни, полицейски, военни, религиозни и други власти в света са наясно с проблема и вземат постоянни мерки за туширането му. Ню Йорк е несравнимо по-цивилизовано място от Истанбул или дори Рим: тук почти е изключено не само опипването на жени в градския транспорт, но и събличането им с поглед на улицата – строителните работници латиноамериканци добиват разсеян вид и зяпат встрани, когато минава интересна бяла жена и особено ако са натясно с нея, в метрото или в асансьор. Но и в Ню Йорк са ставали масови безредици от кьолнски тип в навалицата на пуерториканския парад през юни, заради които и промениха маршрута на парада.

Като благоразумен родител никога не бих одобрил дъщеря ми да ходи с приятелките си на пуерторикански парад в Ню Йорк, дето се изливат хиляди тонове бира и ром, както и по Нова година на гаров площад в немски град, дето се пие, крещи се и се хвърлят пиратки. Но тя и сама не би помислила до ходи там. Тук злополучната кьолнска кметица има известно право. Но и работата на полицията е да пази реда навсякъде, особено на места с навалица, алкохол и много неинтегрирани чужденци, да прилага закона бързо и без дискриминация към всички нарушители. Когато нарушителите са сирийци – към сирийците. Полицията трябва да действа без открито расово профилиране, но с ясно разбиране на етническите особености на чужденците.

Липсата на сигурност, справедливост и ефективна защита на гражданите от страна на полицията неизбежно ще води до „виджилантизъм“, чети за народна самоотбрана, които почти винаги служат на интересите на реакцията. Днес ще бият сирийците, негрите или циганите, утре – стачкуващите работници и студенти.

Но дългосрочното решение на проблема, разбира се, е възпитанието на момчетата и момичетата от малки заедно, в игра и труд, в демистификацията на половите им различия. Момчетата отрано да се научат да приемат момичетата като приятели – нормални, равноправни човешки същества, които се уважават без предварителни условия. Другото е културата на разделянето – каквито и временни удобства за педагозите и демагозите да носи тя – с превръщането на жените в забранен за мъжете плод, оттам и в „ладия на демона“, instrumentum diaboli. 

Защо са прави немските леви и „либерали“ въпреки всичко да се боят от нацизма като от огън? 

Защото, въпреки спекулациите на сините колеги у нас, нацизмът е непримиримо враждебен на социализма и лявото. Макар и голям социален демагог, чувствителен към нищетата на масите и важността на социалния въпрос, Хитлер на първо място мрази социалдемократите за тяхната „безродност“, за учението им за държавата като оръдие за класово господство, а не като израз на волята за власт на „расата“, за интернационализма им, в което бъдещият фюрер открива и тъждеството на социализма и „еврейството“.

Наистина в наши дни национализмът – европейският десен популизъм – решава преди всичко „социалистически“ задачи – отстояването на националния интерес (т.е. на мнозинството от населението) срещу интереса на глобализираните корпорации. Лидер на този национализъм се оказа Путин с неговата яростна съпротива срещу американския корпоративен диктат. А Хитлер обективно си остава човек на глобалните корпорации: „Ein Volk, Ein Reich, Ein Getrank” („Един народ, един райх, едно питие“ – рекламата на „Кока-Кола“ за олимпиадата в Берлин в 1936 г.). Въпреки настояванията на историците перестройчици в СУ като проф. Драгомир Драганов, че болшевизмът е ляв нацизъм, а нацизмът – десен болшевизъм, определението на Г. Димитров за фашизма като „открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистични кръгове на финансовия капитал“ си остава и най-задълбочено, най-отвъд привидностите и най-актуално.

Омразата към различните, сърцето на „национализмите“, си остава идеологически инструмент на олигархията за разделяне и владеене на масите, оръжие за масово баламосване (weapon of mass distraction). Този инструмент се описва с английския термин bigotry – предразсъдък, страх, нетърпимост или омраза към различния в расово, религиозно, етническо, класово, полово или друго отношение. „Ние“ – средната класа, белите, християните, моралните, цивилизованите, сдържаните, отговорните, работливите, и „те“ – бедните, черните, мюсюлманите, мързеливите, безотговорните, крадливите, сексуално несдържаните, насилниците, варварите и паразитите. Расизмът на необразованите бели американци, гъделичкан от десните демагози, е главната причина, по която американските работници от Средния запад и Юга от 60-те до началото на 2000-те години гласуваха за републиканците и против собствените си икономически интереси.

Десните навсякъде поставят под съмнение самите социални грижи – те винаги са виновни за дефицита, винаги се раздават незаслужено на негрите, арабите, турците, циганите, бежанците – да поощряват техния паразитизъм, мързел, разврат, нечистотия, мошеничество, глупост, безотговорност – за сметка на работните, отговорни, чисти, морални, умни и спестовни (бели) хора. Икономическата наука обаче свидетелства, че не социалната държава сама по себе си е причина за икономическите ни неблагополучия. Факт е, че най-„социалните“ европейски страни се справят най-добре с финансовата криза.

Политкоректността“ и „либерализмът“ – на позорния стълб. След тях какво? 

„Политкоректността“ – това е мярата на цивилизованото самоуважение на човешкия род, но тя трябва да е умна, конкретна и тактична. Европа от ерата преди „политкоректността“ беше земята на геноцида, класовата война, колониализма. Светая светих на новоевропейското – модерният научен рационализъм и светски хуманизъм – бе дом на политнекоректността: Волтер, Хюм, Линей, Кант, Бюфон, Кювие, Хегел, Дарвин… а съвсем не само Шопенхауер, Ницше и Киплинг.

Наистина, бюрократичната глупост и корист могат да доведат до абсурд и най-мъдрата политика – „заставь дурака Богу молиться, он себе и лоб расшибет“ (рус. „накарай глупака да се моли Богу и ще си разбие челото“). Вегетативният имигрантски живот на социални подаяния, в изолация от приемното общество и без амбиции не е пълноценен за здрави хора. Издръжката на бедните в „гетата“ е цената, която обществото плаща, за да няма бидонвили, пълни с декласирана младеж, с постоянни отвличания и рязане на уши на заложници като в Рио де Жанейро. Справедливата социална държава обаче трябва се грижи не само за телесните нужди на по-непривилегированите, но по подходящ начин – и за духовните и социалните: личностно развитие, общуване, смислено прекарване на времето, допринасяне според възможностите си за обществото и самоуважение.

„Либерализмът“, заедно с „демокрацията“, е най-често изнасилваната дума в политическия ни речник. Либерализмът в Европа е свободолюбивата традиция на Лок, Русо и Кант, на Гладстон, който написа „Българските ужаси“ и осъди консерваторите за циничната им подкрепа за поробителите на българите, утилитаризмът на Бентам и Мил. В по-ново време обаче либерализмът – това е неоконсерватизмът: австрийската икономическа школа, Милтън Фридман, Айн Ранд и другите модернистични буржоазни учения, естетизиращи крайния егоизъм. Това е и либерализмът на приватизаторите, омразен на българите. В Русия либерализмът обаче е просто прозападничеството в ущърб на руското, т.е. руското седесарие. Но пък в Америка либерализмът е „новото име на комунизма“, т.е. прогресизъм, социалдемокрация. В съвременна Европа и безмозъчният консумеризъм на стари и млади, и ЛГБТ активизмът, и естетическият постмодернизъм, и социализмът, и други неща се таксуват за „либерализъм“. Човек може да се обърка.

Социалната държава в ерата на роботите

Измислица е, че социалната държава е икономически непосилна по демографски причини: нямало достатъчно работна сила и производство за нуждите на всички пенсионери, безработни и други правоимащи. Но всъщност производителността расте, а скоро роботите и тримерните принтери ще я повишат на степен. Проблемът е – и още повече ще е – в разпределението, не в производството.

Съвременният урбанизиран живот на образованите професионалисти в развития свят с кариерното rat race (надбягване на плъхове) не е благоприятен за създаване на семейства и възпитаване на деца. Икономическата несигурност, хедонистичният консумеризъм на „последния човек“ на Ницше, насаждан от медиите, хипертрофираният егоизъм на съвременния турбокапитализъм засилват ефекта. В Ню Йорк например едно дете „струва“ условно на родителите си над милион долара, докато стъпи на крака – а средният брутен доход на домакинство в град Ню Йорк е 67 хиляди долара годишно, в Манхатън – 73 хиляди. И това обаче не е проблем на производството, а на разпределението – необходими са платени отпуски по майчинство, достъпно здравеопазване, добри безплатни детски градини и училища, достъпни жилища, развит градски транспорт и обществени услуги. Необходима е регулация на турбокапитализма в посока на намаляване на неравенството, за защита на публичния интерес.

Какво ще стане, ако Европа не се справи с бежанската криза? 

Вече сме разглеждали възможни сценарии. В повечето големи европейски страни сигурно ще дойдат на власт партиите на протеста. Макар против мигрантите, те ще са повече социалистически по характер, отколкото хитлеристки. А и Европа сега все пак е доста по-различна от 30-те години. Политиката им, значи, ще е причудлива смес от някои крайно десни и повече крайно леви елементи.

Граничният контрол ще се въведе навсякъде. Краят на Шенген ще е краят на ЕС и брюкселската бюрокрация в сегашния им вид. Европейският монетарен съюз и еврото ще бъдат премахнати, националните валути – възстановени. Европериферията ще се девалвира до конкурентоспособност, но не за дълго.

Страните начело с партии на протеста ще забранят имиграцията от Азия и Африка и ще започнат депортиране на мигранти, в т.ч. и от Източна Европа. Ограничаване връзките с Близкия изток и Северна Африка, прекратяване на всички военни и хуманитарни операции. Високи вносни мита за всички промишлени и селскостопански стоки, забрана на местните компании да местят или аутсорсват дейности в други страни, забрана на инвестициите у дома от чужди държавни фондове и на чужди частни корпорации в стратегическите отрасли. Печелившите компании губят право да уволняват работници и да режат заплати и социални придобивки.

Ориентация на Германия, Франция, Централна и Южна Европа без Полша, Прибалтика и Румъния към евтина руска енергия. Напускане на Световната търговска организация, Световната банка и МВФ, отказ да се плащат лихвите по дълга към Китай и прекратяване търговията си с него, ако той не въведе свободно плаващ валутен курс. Банките извършват само приемане на депозити и отпускане на заеми. Инвестиционното банкиране е забранено.

Бюджетът е балансиран със закон. За балансирането му, за изплащането на дълга и за финансиране на отбраната се въвежда конфискационен данък, при който доходите над 500 хиляди марки годишно се облагат 100%, а доходите над 250 хиляди марки – 80%. Доходът от капитал се облага 80% и всички състояния над 500 хиляди марки се облагат с годишен данък богатство от 2%.

Тук има и много разумни и наложителни икономически мерки, препоръчвани от водещи специалисти. Има и много разрушителни идеи. Изглежда много по-добре във всеки случай системните партии в ЕС, особено ПЕС, да се мобилизират за необходимите промени в рамките на ЕС без масово овластяване на партиите на протеста. Но при сегашната немилост, в която е изпаднало лявото, при всекидневно растящата популярност на квазинацистката идеология, няма да им е лесно

Автор: Валентин Хаджийски

http://glasove.com/

Related Posts

« »