MENU

Краят на песента

05.01.2017 • СВОБОДНО СЛОВО

Спорът между БНР и „Музикаутор“ е добър повод да поговорим за стъкления покрив над българските артисти

Имате ли идея колко талантливи автори, артисти, изпълнители никога няма да чуете у нас? Имате ли идея колко е трудно да получиш сцена? Толкова е трудно, че авторските права са на втори план.

Тези дни се разиграва една авторскоправна драма – дали трябва да се увеличат парите, които БНР плаща за авторски права (както настояват от „Музикауттор“ – сдружение за колективно управление на авторски права) или това не е възможно, както твърдят от БНР.

Проблемът обаче не е този – за парите. Проблемът е за българската част от сделката между синдикати, разпространители на творбите и самите артисти. „Музикаутор“ представлява не само българските автори, но и всички големи, на практика без попфолк музиката.

В музикалния бизнес, който изглежда като приказка за начинаещите, има много кал и мръсотия. Хубаво е някой да направи анализ и да представи пред публиката – колко българска музика се излъчва в ефира, как се отчисляват парите от кръчми, от социални мрежи. В сайта на „Музикаутор“ няма такива данни, няма и в радиата, разбира се. Хубаво е да се види и кои са най-големите бенефициенти на авторски права у нас. Чак тогава картината ще стане пълна, ясна и гарнирана с много оцет. Ще свием продуцентските компании до цифрата пет, примерно.

Според различни източници българската музика в радиата е между 7 и 15% , като основно тя идва от БНР и всичките й регионални станции, БГ радио и радио „Зорана“. Актуалните пазарни проекти се въртят във „Фреш“, „Сити“ и други подобни, но само ако са „ударени“ много яко в гърба с цялостна кампания. Българска рок музика може да се чуе единствено в едно от малкото авторски радиа изобщо в страната – „Z-рок“. Другото е изключение. В провинцията пазарът е прекалено малък.

Важно е да се знае, че основните радиовериги у нас не са български и там има два принципа на пускане на музика – плейлисти (това означава, че някой от централите праща какво трябва да се пуска през месеца и това е) или на базата на рейтинг. Дори тези частни радиа, които пускат българска музика, трудно си позволяват да сложат в плейлистите песни, които нямат рейтинг – демек, да са харесвани повече от определен процент публика.

Как обаче работи тази система. За да те харесат, за да имаш процент одобрение, трябват няколко неща – обективни и субективни. Първо, трябва да се плати за ротация – 1000 пъти да чуят песента ти срещу няколко хиляди лева, примерно. След това трябва да имаш много голям бюджет за публични изяви – най-вече телевизии. Въпреки че всеки в ефира говори с патос за българската култура, ако си Джъстин Бийбър, ще се размажат да ти споменават името и новата песен, но ако си български автор, ще ти обяснят, че песента ти е търговски продукт и не може да ти я представят просто ей така. И така, ако нямаш пари за ротация и пиар, никой няма да ти обърне внимание. Много малко са водещите на авторски предавания в радиата, които ще се нагърбят да застанат зад някой проект, при това само ако имат тази свобода от собствениците.

Последната и най-гадна цедка в системата са именно музикални редактори и водещи, при цялото ми уважение и любов към тези, които са професионалисти в целия смисъл на думата, но уви – малцина.

Преди да започна да пиша, разпитах много познати автори и изпълнители по темата. Чух потресаващи неща. Научих за много българи, които издават албуми в Германия. Чух за още много музиканти, диджеи, които са в топ 100 в света, но нямат изява в българските радиа, просто защото са забранени.

Ето и един цитат: „Конкурирам се с големи компании, които разполагат с огромни каталози, персонал и студиа и имат механизмите да манипулират и изнудват, а понякога дори и директно да подкупват музикални редактори, медии и медийни групи. Не смятам това за правилно, нямам такава нагласа като човек и като творец.“

Ето и друг: „Първоначално с радост приемат песента, но после спират да я въртят. Може и да греша, не слушам постоянно. Може би музикалните редактори, ако въобще има такива, пускат само песни с големи гледания в ютюб и вибокс, а аз там нямам милиони.“

Ето и трети: „Един редактор ми каза, че никога няма да пусне моя песен… само защото му отказах.“

Ето и четвърти: „Опълчиш ли се срещу системата – забраняват те. Мъртъв си.“

Големият разговор е не какви пари трябва да дава БНР на „Музикаутор“, защото така или иначе огромната част отиват най-вече за американските мейджъри, въпреки че едри трохи от тази трапеза падат и в мизерната паница на нашите автори. Големият разговор е за нашия си български интерес – нашата култура. Ако „Музикаутор“ защитават българските автори, нека за това да се преборят. Няма никакво оправдание навсякъде на Балканите да се слуша 95% собствена музика, а у нас само 7-15%. Не е нормално.

Програма „Хоризонт“ на БНР навърши 46 години

Програма „Хоризонт“ на БНР навърши 46 години. В 6 ч сутринта на 4 януари 1971 г. говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата тогава програма „Хоризонт“. Три години по-късно през септември програмата на „Хоризонт“ става 24-часова. Най-старият запис от програма „Хоризонт“, който пази Златният фонд на радиото, е една сутрешна емисия новини от 16 май 1971 г. Датата 4 януари 1971 г. е рождена и за едно от емблематичните предавания – „Неделя 150“. Също на днешния ден през 1989 г. в ефира се появява едно от най-популярните предавания – „12+3“.

Резултат с изображение за БНР

От

trud.bg

Related Posts

Вашият коментар

« »