MENU

Христо Пимпирев – Лединакът

07.01.2017 • СВОБОДНА ЗОНА

Професор Христо Пимпирев няма нужда от някакво специално представяне. Всички знаят, че наближи ли Коледа и Нова година, той стяга саковете и тръгва за Антарктида. Защо точно тогава? Ами защото по това време на Ледения континент е лято, а у нас – зима. Това е на шега. Представете си земното кълбо – ние сме горе, а онази студена земя – отдолу. За любителите на статистиката ще добавим – лятото е относително понятие в Антарктида, но това сред ледовете няма особено значение. Преди доста години току-що произведеният младши асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет решава къде на шега, къде наистина – да отиде в най-южните ширини на планетата. И го постига. За да не спира и до ден днешен да прави същото.

Годината е 1987. Промените в България и в Източна Европа тепърва предстоят. Доцент Борислав Каменов и младият асистент Христо Пимпирев от Софийския университет пишат писмо до Британската антарктическа служба с молба да бъдат включени в общи полярни изследвания. Получават отговор – заповядайте! Тука нашата държава я няма въобще. Нещо като частно начинание е било тогава. Но става! Двамата тръгват на юг. Стигат до Ледения континент и живеят няколко седмици на палатка близо до английската база „Ротера“. В България по това време решават все пак да направят нещо. Разбират се с руснаците и пращат паралелно четирима наши изследователи със съветски кораб. Тогава всъщност се слага началото на българската антарктическа програма. Първата база е трябвало да бъде на остров Александър на Антарктическия полуостров, но поради лошото време два фургона са спуснати с хеликоптер на остров Ливингстън. Остават зазимени през следващите няколко години.

Пимпирев по това време е в другия край на региона. Но успехът е общ. Чак след 1992 година повежда втората експедиция към ледовете. Носи и флага на България, връчен му от президента Желю Желев. Преди време е имало и други българи, стигали до Антарктида. Но те са били в състава на съветски експедиции.

Нашият герой многократно е изтъквал в интервюта, че позицията на България в Антарктида е нещо повече от обикновено стъпване в царството на ледовете. Това е пар екселанс външна политика. Което ни прави важни играчи в иначе доста сложния казус с териториалните претенции на някои държави към Южния континент. Благодарение и на Христо Пимпирев нашата страна стана консултативен член на Антарктическия договор, влезе в семейството на държавите, които определят правилата за работа и бъдещата експлоатация на огромните природни богатства там.

Ако си мислите, че днес в Антарктида някой може да се опитва да търси нефт или злато, дълбоко се заблуждавате. Но след няколко години, когато падне международноустановеното ембарго, България, колкото и да е бедна, ще има шанс да се класира.

Историята на българските антарктически проучвания е и интересна, и любопитна. Направленията са поне три – чисто геоложки, където проф. Пимпирев е цар, изследванията на климата и картографирането на непознатите до този момент територии. Не случайно вече имаме няколкостотин български наименования на ледници, върхове и планини.

Професор Христо Пимпирев в петък, 6 януари, отново тръгна към Ледения континент. За 25-и път. Пътьом ще отрие в Буенос Айрес в Аржентина страхотна изложба със стари карти на Антарктида. А после, живот и здраве, ще побие големия камък и скулптура, посветена на кирилицата на остров Ливингстън, където се вее знамето на българската държава. Ако някога получим право да бъдем собственици на това далечно ледено късче земя, негов министър по право ще е професор Христо Пимпирев Като участник в 17-ата българска антарктическа експедиция, авторът на този текст ще се обръща почтително към него с името „Лединакът“. Защото вече той отдавна не е сам, а е истински български будител и първопроходец.

Стъпи и на Южния полюс

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт.

Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. до сега. ]Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в Колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.

Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

През 2013 година стъпва и на Южния полюс.

ЗА НЕГО

Винаги има история, която да те вледени

Радвам се, че успях да го опозная повече в Африка. Той влезе естествено в ролята на мъдреца. Не заради дистанцията в годините, а заради познанието. Винаги има разказ с неочакван край – история, която да те вледени. Лично аз го разпитвах за всичките огромни звезди, които грееха в африканското небе, пътищата на корабите и всичко, което се случва на една експедиция. Всяка година „африканците“ се събираме есенно време, а той е подготвен с поредната история от края на света.

Антон Хекимян, водещ на сутрешния блок на Би Ти Ви

Той е нестихваща енергия

Той е човекът, на когото дължим трайното присъствие на България на Антарктика, както и научната дейност, която българските учени развиват там вече 25 години. Винаги е отдаден на поредната антарктическа експедиция, изпълнен с нестихваща енергия и боен дух. Има невероятен талант да печели хората – познават го по цял свят и винаги се радват да го видят. Добър дипломат, усмихнат и позитивен.

Людмила Филипова, писателка

Мъдрец с чувство за хумор

Проф. Пимпирев е човек, на когото може да се разчита. Станахме близки по време на риалити формата „Африка, звездите сигурно са полудели“. Тогава освен добър учен той се разкри като много забавен човек. Харесвам чувството му за хумор, деликатността. По-късно бях с него в Антарктида. Наблюдавах го в акция! Имаше драматични моменти, в които той реагираше хладнокръвно. Благодарение на вродената му дипломатичност той успя да ни натовари при доста трудни условия на военен самолет и да върне групата в Буенос Айрес. Христо е важен човек за мен, защото умее да цени качествата на другите, да ги ползва, да стимулира другите да дадат най-доброто от себе си! Мъдрец с чувство за хумор!

Георги Тошев, журналист

Резултат с изображение за Христо Пимпирев

От

trud.bg

Related Posts

Вашият коментар

« »