MENU

Николай Слатински: Днес държавата е пробита отвсякъде с корупция и безпомощност

11.01.2017 • БЪЛГАРИЯ, НОВИНИ

Днес научих, че едно детенце от Бургас е трябвало много спешно да бъде лекувано в София, това е съобщено на премиера и той веднага се разпоредил правителственият хеликоптер да отлети и да вземе детето.
За разпореждането – хвала, стискам палци на детето!

Оттук нататък ще кажа защо на душата ми е неспокойно.
1. Всеки нормален човек на висок пост и разполагащ с властта на премиера да вдигне телефона и да разпореди излитането на правителствения хеликоптер би направил същото. Да превъзнасяме нормалният човешки жест? Тогава значи да признаем, че сме станали вълче общество веднъж и завинаги…
2. Премиерът е пратил не личния си хеликоптер като преуспяващ бизнесмен, не личните си лекари като много богат човек – пратил е държавен хеликоптер с държавни лекари. И го е направил, защото е началник на пилотите и на лекарите, най-висшият началник.
3. И в този случай, и като гледам сега ажиотажа около мерките на властта в снегопада, започвам все повече да се удивявам – има хора, на които е връчена висша власт с огромни правомощия, с възможности за слава и забогатяване, каквито никоя друга сфера не може да им донесе с толкова малко лични и имуществени рискове. И ние ги възхваляваме за какво? Затова, че са си свършили работата! Не, че са надскочили ръста си, не за нещо голямо, почти невъзможно, а затова, че са направили това, за което обществото ги е наело и им е гласувало доверие.
4. А какво би станало, ако бе не едно дете, а няколко плюс родилки, плюс хора за спешна операция – всички ли щяха да уповават на височайшето обаждане и правителствения хеликоптер?

И тук стигаме до моето лирично отклонение:
Някога (1990-1994) като народен представител, хвърлях огромни, просто нечовешки усилия да помагам на безкрайно нуждаещи се болни.
Спасиха и с моя помощ два живота, като трансплантираха бъбреци на един лекар и на едно момиче.
Събирахме пари (които не минаваха през мен, за да няма съмнения) за десетина други хора с неотложни операции, за животоспасяващи се лекарства на 5-6 човека.
Тогава един мой приятел ми каза: Твоята задача не е да си Майка Тереза. На колко хора можеш да помогнеш лично?
Животът на хората в България не трябва да зависи от това – дали са случили на милозлив народен представител или на сърцераздирателен министър. Вие сте там трябва да промените държавата – да стане така, че всеки човек без бъбрек, всеки човек, нуждаещ се от неотложна операция, всеки болен, който може да оцелее, ако има безценно лекарство, да могат да бъдат спасени.

И така – днес държавата е разкапана, не на последно място и заради управлението, а вече 6-7 години ни управлява именно този премиер.
Днес държавата е пробита отвсякъде с корупция и безпомощност, в които управлението е затънало, а вече, както казах, 6-7 години ни управлява именно този премиер.
Днес държавата е без ефективна система за гражданска сигурност, съсипани са мрежите от първи реагиращи, 7-8 институции от тези мрежи нямат хеликоптери (но властта има), Гражданска защита през последното десетилетие бе смачкана и натикана в пожарната. А 6-7 години от това десетилетие ни управлява, изтъкнахме го вече, този премиер.
Няма одит, няма ясна отчетност, няма приоритети, няма системност във финансирането на всички дейности, които обслужват и обгрижват индивидуалната сигурност, сигурността на индивида в България – сигурността му в широкия смисъл. И това е вече 15 години поред – все надолу и надолу, изсипват се огромни средства, а продукт „Сигурност“ не се произвежда нито в необходимото количество, нито в достатъчното качество. А от тези 15 години, да не се повтарям повече, начело на държавата е все този премиер.
И сега – дайте да му пеем осанна, че с питата на държавата, която еднолично управлява – много често с телефонни позвънявания на „точния“ човек, е направил помен?
Бих разбрал нещата така – цялата държава е изградена, устроена, финансирана, укрепена кадрово и материално, напънала се е и не може да се справи, тогава идва на бял кон премиерът и с мъдри и верни управленски решения намира изход от ситуацията.
Но не е така – българите сме се превърнали в нестинарки, които подскачаме в транс по жаравата на извънредните ситуации – лични и обществени, превърнати сме в сирачета на вселената, оставени сме на произвола на случайността и изведнъж – о, чудо! Намираме свой добър човек, който има свой добър човек в обкръжението на премиера, съобщаваме проблема си лично Нему и той го разрешава!
Има точно този премиер – няма проблем, няма точно този премиер – има проблем…
Аз не смятам, че това е държава. Това повече ми прилича на племе. На племе, хвърлящо ези-тура със здравето си, с оцеляването си, с надеждите си, със сигурността си. Ако се падне ези – премиерът ще реши проблема. Но все по-често, с пъти по-често се пада тура. Ала тогава се оправяме сами и се спасяваме кой както може.

Николай Слатински: Днес държавата е пробита отвсякъде с корупция и безпомощност

bnews.bg

Related Posts

Вашият коментар

« »